Значение на ранното детско развитие

news-002

Значение на ранното детско развитие

Емоционалното, социалното и физическото развитие на малките деца оказва пряк ефект върху цялостното им развитие и също така определя какви личностни ще израснат. Ето защо инвестициите в ранно детско развитие залагат основите на проспериращо и устойчиво общество, и увеличават максимално възможностите за тяхното благополучие в бъдеще.

Първите години от живота са важни, защото това, което се случва в ранна детска възраст, може да има значение за цял живот. Науката ни показва от какво се нуждаят децата и от какво трябва да бъдат защитени, за да бъде насърчено тяхното здравословно развитие. Стабилните, отзивчиви, подкрепящи взаимоотношения и богат опит в обучението още от най-ранна детска възраст, осигуряват през целия живот ползи, свързани с образование, поведение, физическо и психическо здраве. В противоположност –  трайно пренебрегване или агресивно поведение, могат да отслабят развиващата се мозъчна структура и трайно да настроят системата за реагиране при стрес на организма на висока честота, като по този начин увеличават риска от редица хронични заболявания.

Основната структура на мозъка е изградена чрез непрекъснат процес, който започва преди раждането и продължава до зряла възраст. Ранните преживявания влияят върху качеството на тази структура, като създават здрава или крехка основа за неговите възможности за учене, здраве и поведение. През първите няколко години от живота, във всяка секунда, се образуват 700 нови невронни връзки (наречени синапси). След този период на бързо създаване, тези връзки се намаляват чрез процес, наречен „подрязване“, така че мозъчните вериги да станат по-ефективни. Сензорните пътища, като тези за зрение и слух, са първите, които се развиват, последвани от ранни езикови умения и по-късно от по-високи познавателни функции. Връзките се размножават и подрязват в зададен ред, с по-късни, по-сложни мозъчни вериги, изградени върху по-ранни, по-прости вериги.

Интерактивните влияния на гените и опитът оформят развиващия се мозък. Основна съставка в този процес на развитие е това, което се нарича връзка „обслужване и връщане“ между децата и техните родители, както и другите възрастни, които полагат грижи в семейството или общността. Малките деца естествено взаимодействат с другите чрез „гукане“, изражение на лицето и жестове, а възрастните реагират с подобни видове вокализиране и жестове към тях. При липса на такива отговори – или ако отговорите са ненадеждни или неподходящи – структурата на мозъка не се оформя, както се очаква, което може да доведе до различия в обучението и поведението впоследствие.

Способността на мозъка за промяна намалява с възрастта

Най-гъвкав или „пластичен“, е в началото на живота, във възрастта до 5 години, когато може да възприеме широк спектър от среди и взаимодействия, но тъй като зрелият мозък става все по-специализиран да поема по-сложни функции, той е по-малко способен да се реорганизира и да се адаптира към нови или неочаквани предизвикателства. Например в края на първата година частите на мозъка, които диференцират звуците, стават специализирани според езика, който бебето е слушало. В същото време мозъкът вече започва да губи способността да разпознава различни звуци, намиращи се в други езици. Въпреки че „прозорците“ за сложно изучаване на езици и други умения остават отворени, тези мозъчни вериги стават все по-трудни за промяна с времето. Ранната пластичност означава, че е по-лесно и по-ефективно да се повлияе на развиващата се мозъчна структура на бебето, отколкото да се пренареждат части от изградената структура през юношеството и годините на зрялост.

Когнитивните, емоционалните и социалните възможности са неразривно преплетени през целия жизнен път. Мозъкът е силно интегриран орган и многобройните му функции действат по добре координиран начин. Емоционалното благополучие и социалната компетентност осигуряват силна основа за появата на познавателните способности и заедно представляват „тухлите и хоросанът“, които изграждат основата на човешкото развитие. Емоционалното и физическото здраве, социалните умения и познавателно-езиковите способности, които се появяват в първите години, са важни предпоставки за успех в училище, а по-късно и на работното място и в общността.

Въпреки че научаването как да се справим с неблагополучието е важна част от развитието на здравото дете, прекомерният или продължителен стрес може да бъде токсичен за развиващия се мозък. Когато сме заплашени, телата ни активират различни физиологични реакции, включително повишаване на сърдечната честота, кръвното налягане и стресовите хормони, като кортизола. Когато малко дете е защитено от подкрепящи взаимоотношения с възрастни, то се научава как да се адаптира към ежедневните предизвикателства и неговата система за реакция на стрес се връща към изходните стойности. Учените наричат ​​това положителен стрес. Поносимият стрес възниква, когато при по-сериозни затруднения, като загуба на любим човек, природно бедствие или неприятна контузия, родителите, които се грижат за детето му помагат да се адаптира, като по този начин смекчават потенциално увреждащите ефекти на анормалните нива на хормоните на стреса. Когато се наблюдават силни, чести или продължителни неблагоприятни преживявания, като например крайната бедност или повтарящи се злоупотреби, без подкрепа от възрастни, стресът става токсичен и нарушава развитието на мозъчните вериги. Токсичният стрес, преживян в началото на живота, също може да има кумулативно влияние върху способността за учене, както и върху физическото и психическо здраве. Колкото повече неблагоприятни преживявания има в детството, толкова по-голяма е вероятността от затруднения в развитието и възникването на други проблеми. Възрастните с повече неблагоприятни преживявания в ранна детска възраст също са по-склонни да имат хронични здравословни проблеми, включително алкохолизъм, депресия, сърдечни заболявания и диабет.

Стабилните, грижовни отношения са от съществено значение за здравословното развитие. Децата се развиват в среда от взаимоотношения, които започват в дома и включват разширен кръг от членове на семейството,  специалисти по ранна грижа, педагози и други членове на общността. Проучванията показват, че малките деца, които имат сигурни, основани на доверие отношения с родителите си или полагащите грижи за тях, изпитват минимално активиране на хормона на стреса, когато попаднат в неочаквана и стресираща ситуация, а тези, които имат несигурни взаимоотношения, изпитват значително активиране на системата за реакция при стрес. Многобройни научни изследвания подкрепят извода, че осигуряването на поддържащи, отзивчиви ввзаимоотношения възможно най-рано може да предотврати или обърне вредните ефекти на токсичния стрес.

В основата на изграждането на тези взаимоотношения е вниманието и грижата на родителя към детето.

Заключение

Основните принципи на невронауката показват, че осигуряването на поддържащи условия за развитие в ранна детска възраст е по-ефективно и по-евтино, отколкото да се опитвате да се справите с последствията от ранните несгоди по-късно. За тази цел балансираният подход за емоционално, социално, познавателно и езиково развитие подготвя всички деца за успех в училище и по-късно на работното място и в общността.

От бременността до ранното детство, средата, в която децата живеят и учат, както и качеството на взаимоотношенията им с възрастни и роднини, оказват значително влияние върху тяхното познавателно, емоционално и социално развитие. Широка гама от политики, включително тези, насочени към ранна грижа и образование, основни здравни грижи, закрила на детето, психично здраве на възрастни и семейна икономическа подкрепа, наред с много други, могат да насърчават безопасна, подкрепяща среда и стабилни, грижовни отношения, от които се нуждаят децата днес.

Автор: Джак П. Шонкоф, д.м.н., Джулиус Б. Ричмънд FAMRI професор по детско здраве и развитие

Източник: Child-encyclopedia.com

http://www.child-encyclopedia.com/importance-early-childhood-development/according-experts/investment-early-childhood-development-lays

Политика за поверителност
Когато посетите нашия уебсайт, той може да съхранява информация чрез вашия браузър от конкретни услуги, обикновено под формата на бисквитки. Тук можете да промените предпочитанията си за поверителност. Моля, обърнете внимание, че блокирането на някои видове бисквитки може да повлияе на вашето изживяване на нашия уебсайт и услугите, които предлагаме.