Как да възпитаваме децата от новото поколение, за да израснат уверени и реализирани личности

Portrait of questioned good-looking european father sitting at table with bored and upset sons, shrugging with raised palms, being clueless how to raise boys alone, sitting confused over grey wall.

Как да възпитаваме децата от новото поколение, за да израснат уверени и реализирани личности

Промените в света са бързи и най-естественото проявление за това са децата. Съвременните деца на новото хилядолетие. Те имат нужда от нов подход в общуването с тях, в развитието, в образованието. Подход, който да отговаря на техните нови психо-емоционални характеристики. На качествата, добродетелите, вродените или развити способности, вродената емоционална интелигентност и изключителна сетивност.

Този списък представя отправни точки, които ще ни помогнат да живеем в хармония с децата си и да насърчим развитието им
1. Да мотивираме децата

Да поддържаме и укрепваме тяхното самочувствие. Да им показваме нашата благодарност с думи, погледи, жестове.

2. Да насърчаваме тяхната самостоятелност

Да им позволяваме да правят нещата сами, да откриват. Съвременните деца са отлични самообучаващи се.

Стимулирайте тяхната независимост и отговорност без страх, а чрез подкрепа. Възлагайте им отговорности, така ще израснат уверени в собствените си възможности.

3. Да избягваме наказанията

Наказанието и унижението могат да доведат до сериозни блокажи в нивото на обучение, до емоционални травми, загуба на самочувствие и уважение към родителите, обща тревожност, детски депресии.

Наказанията не са ефективни при съвременното поколение деца. Трябва да избягваме всякакви физически или емоционални наказания (крясъци, телесни наказания). Вместо това можем да оставим децата да определят сами това, което би било естествено последствие от техните действия. При днешните деца наказанията не работят. Което не означава да останем безучастни или да пренебрегваме морални и етични норми! А просто да намерим начин детето само да осъзнае постъпките и последствията от тях, без да го наказваме.

4. Подкрепа вместо авторитарност

Днешните деца се нуждаят от подкрепящи ограничения, а не от авторитарни. Нека бъдем строги, но без да доминираме. Авторитарните ограничения са били характерни за поколенията от миналия век и тяхната цел е била създаване на подчинение, на роботи-работници. Днес, на базата на етични норми следва да изградим уважаващи себе си човешки същества. Подкрепата замества и разширява концепцията за авторитарните ограничения на предишните поколения.

Подкрепата развива децата, авторитаризмът ги ограничава.
Подкрепата насърчава сътрудничество, а авторитаризмът – бунт.

Добре е да изградим с децата приятелски отношения и да бъдем водачи в пътешествието „живот“, без да се превръщаме в началници. Когато децата влязат в спор с нас, те търсят да открият сами своята истина, а не да ни образоват. „Споря“ не означава „образовам“. Има моменти, в които трябва да сме толерантни към децата и други, в които не трябва. Но дори отстоявайки поставените от нас правила, повишаването на тон, заплахите или наказанията разкриват единствено нашата невъзможност да се справим със ситуацията, нашият страх и ограниченост на съзнанието.

Ако загубим самообладание, губим авторитета си и уважението на децата. Ако все пак се случи да „изпуснем парата“ на тона си, нека след това го признаем и да се извиним. В противен случай губим само ние, губим достойнството си и тяхното уважение.

5. Да не изискваме нещо на всяка цена

Нека е разумно и обосновано. На децата им е трудно да ни разбират, когато им налагаме нещо. А в основата на развитието и образованието стои разбирането, самодисциплината, осъзнаването на нуждата от взаимодействие с околните и с общността.

6. Да не влизаме в борба за власт

Означава да не търсим и да не натякваме кой е отговорен за дадена ситуация. „Проповедите“ са загуба на време. В случай на конфликт, не настоявайте. Ако имате различни идеи и мнения, потърсете заедно решение, трети или четвърти вариант на ситуацията. Решенията са безкрай.

7. Да сме честни с децата

Да бъдем честни означава да ги уважаваме и да приемем собствените си ограничения – нашите, техните, на учителите, на другите хора. Да научим децата как да уважават себе си и другите чрез собствения си пример.

Сензитивността и емоционалността на децата е много силно развита. Затова те усещат винаги как се чувствате. В трудни за вас моменти, не се опитвайте да оставате винаги сдържани, тихи, вътрешно стабилни, защото има опасност да се поддадете на агресивна импулсивност. Признайте пред себе си или пред детето, ако не можете да се справите в дадена ситуация. Дори може да ги помолите за съвет, за помощ. Това има много положително действие както за вас, така и за тях.

Тук идва и често срещаната дилема дали децата трябва да знаят за евентуални семейни конфликти. Да, трябва. Не е добре да се опитваме да ги скрием, защото те ги усещат. По-добре е да говорим с тях ясно, честно, открито и без гняв. Те ще разберат.
8. Да споделяме време с тях

Да им предлагаме ценни моменти, в които да бъдем с тях. Да ги слушаме, да правим неща заедно, да си сътрудничим. Да говорим с тях, а не на тях. Да се забавляваме заедно и да се радваме на живота. Да се държим нежно, защото лошото настроение привлича лошо настроение, и обратното.

9. Да уважаваме личното им пространство

Когато децата предпочетат да останат сами, нека уважим тяхното желание за самостоятелност. Да зачитаме времето им за усамотение и времето им за взаимодействие с другите.

10. Да не прекаляваме с грижите

Както във физически, така и в емоционален план. Не „задушавайте“ детето с прекалено отношение на притежание или защита. Зачитайте неговите способности, пространство и биологичен ритъм.

11. Да не сравняваме децата

Не се изкушавайте да сравнявате едно дете с друго! Всяко дете е индивидуалност, личност, заслужаваща уважение. Всички деца са изключителни и всички ние трябва да се отнасяме с любов, да даваме и да получаваме любовта на другите, да уважаваме себе си.

„От съществено значение е да се даде възможност на детето да опознае своите специални дарби, да се научи как да ги развива и да се грижи за тях, за да може след това да ги даде в услуга на новото общество, което то самото ще изгради. Да признае собствените си възможности, личните си качества, стремежите си.“ Кармен Ла Вайе, психолог и педагог.

 

 

Източници: Ноеми Паймал и Карин Мазевет „Педагогика от когиталността. За децата на новото хилядолетие“; Pedagooogia 3000; http://p3000.info/

Политика за поверителност
Когато посетите нашия уебсайт, той може да съхранява информация чрез вашия браузър от конкретни услуги, обикновено под формата на бисквитки. Тук можете да промените предпочитанията си за поверителност. Моля, обърнете внимание, че блокирането на някои видове бисквитки може да повлияе на вашето изживяване на нашия уебсайт и услугите, които предлагаме.